Момичета… какво да ви кажа, побиват ме тръпки и настръхвам, само като си помисля за този заветен 2…

Момичета… какво да ви кажа, побиват ме тръпки и настръхвам, само като си помисля за този заветен 29.08.2020, камо ли да ви разказвам. Може мъничко да си поплача чак, докато го пиша това, но само от щастие. Та…

⭐️Голямата лудост.⭐️
Сватбата ми (както всичко друго в живота ми) беше една феерия от злощастни и забавни събития. Скъса ми се ръкава на роклята още след като ме взеха, забравиха ми кецовете и цяла вечер ходих боса, защото токчетата ми решиха да ми направят пришки, единия от шаферите ми отнесе раницата с дрехите и тоалетните принадлежности в друг град, сменихме три булчински коли, защото едната се развали, другата беше кофти, гонихме букета за колата по главен булевард, защото му се развали вакума и какво ли още не. 😃 Но колкото и да бях против правенето на сватба в началото заради всичките нерви (имаше ги доста), не съжалявам нито за миг. Нито когато видях сълзите в очите на родителите ми, на бабите и дядовците ни, когато приятелите ни викаха най-силно горчиво, когато 'изметохме дансинга от танци цяла вечер, вместо да седим на царските места на подиума' (както се изрази дядо ми 😃), когато кръвта ми кипеше от адреналин и екстаз, защото накъдето и да се обърна виждах само любов и щастие.

И тогава осъзнах нещо – Хората имат нужда от празненства, имат нужда да се радват, особено насред лошите новини, които ни бомбандират отвсякъде. И, може би, тези пари ви се струват грешни за 'едно парти за една вечер', но бих ги дала отново на драго сърце, за да изживея пак този щур ден.

Така че ако се чудите дали си заслужава – заслужава си. Женете се, радвайте се, танцувайте боси, ако нещо стане не както сте го планирали – кажете му 'майната ти', защото няма смисъл да си разваляте деня заради дребни работи – този ден отлетява като миг. И най-важното – обичайте се, защото тези спомени ще ни топлят дълго, макар да е било само 'една вечер'.
*бърше някоя сълзичка тайно* 😅

Малко благодарности:
На прекрасният Alex's Photo Factory, защото няма по-слънчев и забавен фотограф, който да ти угажда на всичко, да се навре в тясна антикварна книжарница, за да те снима с книгите и да се таркаля по паветата, за да хване ъгъла.
На Nikolay L. Hristev за супер готината обстановка и че не ни позволи да се спечем и да се вземем много на сериозно, докато ни гони с видео камерата.
На Бояна Петрушевска – професионален гримьор за професионализма и спокойствието й, докато трябваше да ме гримира подпряна на един фотьойл, докато цяла тумба хора викаха и ходеха назад-напред около нас в деня на сватбата.
На TEO Style за прическата ми – Теди се притече на помощ, когато няколко фризьора вече се бяха отказали да се опитват да опитомят моята коса. 😅
На Оркестър " Тракийско Настроение " за невероятното изпълнение, които работят с ДЖ Стефан Ладжов – прекрасно настроение донесоха на сватбата ни.

За повече информация:
– ресторантът бе Сватбен Дом Водолей – не лошо място, имахме си пререканията, но в крайна сметка се споразумяхме и стана една хубава сватба. Дали бих го препоръчала… не знам, може би да, може би не. Зависи кой какво си търси, но градината им е топ.
– Роклята ми беше от салон GUCHARDI в Асеновград, който НЕ БИХ препоръчала. Да, стана хубава след 8 поправки, безброй лъжи, че уж са сменили нещо, а не бяха, непрофесионално отношение и език и накрая – ето, преди фотосесията още се пукна ръкава. Идете другаде, спестете си главоболията.

Съжалявам за дългия пост, момичета, ама ме тресе една носталгия по този прекрасен ден и имах да си го излея. ❤️ Дано съм помогнала на някой.😊😉

Айде наздраве!